На тази страница сме събрали за вас малко полезна информация, за видовете камък, които се използват при изработката на паметници. Оставяме на вас да прецените, кой камък най-добре би отговарял на Вашите изисквания преди подготовката за изработката на надгробната плоча, урна или паметник.
В съвременния технизиран и компютъризиран свят понятието гранит не е ясно за много хора. Повечето от тях все още считат, че всеки полиран камък е мрамор. Всъщност разликата между мрамора и гранита е много голяма.
Мраморът е карбонатна скала, която лесно се шлифова и полира, но е с по-малка твърдост от гранита. Изделията изработени от този материал не са устойчиви на неблагоприятните атмосферни влияния, затова те са подходящи предимно за закрити помещения. Мраморът обаче е по-богато оцветен и фладиран в сравнение с гранита. Мраморът свързваме с изящната скулптура “Венера Милоска”, с одухотворяването на карарския камък от Микеланджело и с полираните плочи в нашия дом.

  
Гранитът е символ на твърдост, здравина и дълготрайност. Изделията изработени от гранитни материали практически са вечни. Гранитът (от латинската дума “гранум” - зърно) пред-ставлява зърнеста скала образувана от изкристализи-рането на магмата в земната кора. Изграден е от минералите кварц, фелдшпат и слюда. Гранитът има физико-механични свойства, които го характеризират като отличен строителен, декоративно-облицовъчен и монументален материал. Плътността му е около 2700 kg/m3, има твърдост 7 по Моос и якост на натиск от 150 до 250 МРа. Студоустойчив е и има голямо съпротивление на изтриване. Силициевият състав на гранита му осигурява голяма устойчивост срещу стареене и разрушение от атмосферните влияния. Полираният гранит запазва блясъка си в продължение на векове и хилядолетия. Гранитът се намира в неизчерпаемо количество в нашата планета и човечеството никога няма да почувства неговата липса.
Гранитните скали са различно оцветени, като се започне от белия норвежки гранит и се стигне до черния африкански гранит, като между тях има богата гама от гранити с други оцветявания като: синкави, бисерно-сиви, бежови, розови, червени и зелени гранити. Някои от тези гранити са уникални по цвят и имат голяма декоративност.
Гранитът в историята на човешката цивилизация.Природният камък винаги е бил неотменима част от материалната култура на човечеството. С необходимостта от обработка на камъка за получаване на жизнено необходими предмети човекът се е сблъскал още в зората на своето развитие. В най-ранния културно-исторически период - каменният век (приблизително от 800 хил. г. до 5 хил. г пр. Хр.) камъкът е бил основен материал за направа на оръдия на труда (топор, мотика), оръжия (накрайници на стрели, копия), предмети за украшение и такива атрибути символизиращи смисъла на човешкия живот, жилища и култови паметници. Огромното значение на камъка за живота на човека в първобитното общество е дало и наименованието на тази епоха - палеолит (от латински “палео” - стар и “лит” - камък), продължила от появата на първите каменни оръдия до откриването на медта през бронзовата епоха. Варовикът са калцирали седиментни скали, формирани на дъното на езерата и моретата в следствие на натрупването на черупки, кости и други богати на калций видове. Варовикът се състои от калцит (СаСО3), а органичните вещества, които са се утаявали в езерата или моретата, са запазени като вкаменелости. Милиони години, слой след слой, те се отлагали и нараствали на тегло. Топлината и налягането предизвиквали химическа реакция на дъното и утайките се превърнали в солидна скала от варовик. Варовикът, който съдържа повече от 95% калциев карбонат е известна като калциев варовик. Рекристализиралият се варовик обикновенно се използва, като декоративен и строителен камък.
|